Ако някой трябваше да напише телевизионен сериал, създаден така, че да запали американците по „сокър“, сюжетът едва ли щеше да е много по-различен от историята на Рексъм.

Забравен клуб от края на света, аутсайдер, който се опитва да се изправи срещу големите; роденият във Филаделфия съсобственик Роб Макелхени сравни тази история с най-прочутия син на града – Роки.

Клубът победи Аполо Крийд под формата на промоция от Националната лига. Клъбър Ланг бе поваленият съперник в Лига Втора, а изкачването от Лига Първа беше Иван Драго.

Но точно както петата част на „Роки“ беше почти единодушно разкритикувана, защото, общо взето, нямаше никакъв сюжет, така и самият Рексъм сега открива, че на следващия етап от собствената му история липсва задоволителен завършек.

Приказният прочит на историята на уелския клуб е, че той сглоби серия от три поредни промоции и стана първият клуб, постигнал това в историята на английските лиги. По-циничната, или по-реалистичната, версия е, че бюджетът на Рексъм значително надвишаваше този на повечето му съперници.

Идеалният сценарий би бил последното препятствие да бъде преодоляно и тимът да стигне до Висшата лига – единственото първенство, за което мнозинството американци изобщо са чували. Само че футболът рядко се интересува от това как бихте искали да завърши вашата приказка.

Чемпиъншип винаги щеше да бъде истинският тест за Рексъм. Ако Макелхени и Райън Рейнолдс можеха да си проправят път към успеха с харчене в по-долните дивизии, тук вече се изправиха срещу клубове с много по-дълбоки джобове, далеч по-сериозен авторитет в лигата и значително повече опит в постигането на промоции. Десет собственици в Чемпиъншип имат приблизително нетно състояние от над 1 млрд. долара; това на Макелхени и Рейнолдс е близо 500 млн. долара.

И все пак, макар да не дойде четвърта поредна промоция, първият им сезон след завръщането във втора дивизия беше изненадващо успешен. Те завършиха седми, което при новия модел би било достатъчно за плейофите. Освен това финишираха пред другия новак Бирмингам, който преди началото на сезона беше оценяван много по-високо.

Сега обаче настъпи трудният втори сезон. В петък вечер липсата на мачове от Висшата лига осигури голяма аудитория, която стана свидетел на разгрома на Рексъм с 0:6 от Уест Хем – двубой, дал ясен урок за реалното място на клуба в йерархията.

Пред най-голямата публика, пред която Рексъм според информации някога е играл, Уест Хем безмилостно разкри слабостите на дезорганизиран състав, който изглеждаше извън дълбочината си.

Ако Джаръд Боуен – футболист, който очевидно заслужава да бъде във Висшата лига – беше вкарал три от попаденията, човек можеше донякъде да отдаде случилото се на проблясъци на класа от по-силен играч. Но и шестте гола на Уест Хем бяха реализирани от различни футболисти.

Рексъм допусна голове след статични положения, допусна голове след центрирания, след бързи подавания в наказателното поле, на контраатака и след дълга топка зад защитата.

Много отбори ще загубят от Уест Хем тази година, но начинът, по който дойде това поражение, подсказва, че Саутхемптън – следващият съперник на Рексъм – може да изпита сходна радост. Същото важи и за Мидълзбро.

До този момент през сезона Рексъм има една победа от седем мача и се намира на 19-о място в класирането. Ако целта е достигане до Висшата лига, трудно може да се твърди – при всички налични доказателства – че Рексъм е сред осемте най-добри отбора в дивизията.

Разборът вече е започнал и обвиненията се насочват към мениджъра. По време на впечатляващото изкачване на Рексъм начело неизменно стоеше един човек – Фил Паркинсън. Той е четвъртият най-дълго задържал се действащ мениджър в английския лигов футбол, след като е в клуба повече от пет години. Няма съмнение, че беше успешен, но дали вече не е стигнал границите на своята експертиза? Ако беше свободен, дали някой клуб от горната половина на Чемпиъншип би се насочил към него?

Паркинсън с основание може да бъде критикуван за това, че не реагира при гостуването на Лондон Стейдиъм. Той подреди отбора в схема 5-4-1 с надеждата да удари Уест Хем на контраатака, но Уест Хем имаше качеството да разиграва и да преминава през тази структура. Той направи четири смени в 67-ата минута, но до този момент мачът вече беше загубен.

Рексъм се оказва в ситуация, в която разполага с мениджър, който е герой от миналото му, но може би не е подходящ за бъдещето.

Много други собственици биха били безпощадни към своите мениджъри, но наречете го лоялност, отдаденост или погрешно романтично мислене – ръководството на Рексъм е склонно Паркинсън да остане.

Мениджърът не беше подпомогнат и от неособено впечатляващата селекция в последните няколко трансферни прозореца. Най-големият разход на клуба това лято беше вратарят на Съндърланд Антъни Патерсън. В мача в петък вечер той направи само три спасявания и спасява под 60% от ударите, които са отправени към него.

Като цяло в състав, който има най-високата средна възраст в лигата, просто липсват достатъчно футболисти с истинско качество. Нито един играч няма повече от две голови участия след седем мача. Рексъм е без Макс Клуърт и Бен Шийф заради контузии, но спадът в представянето не би трябвало да е чак толкова голям.

И какво следва сега? Уволнение на мениджъра? Приемане, че промоцията поне през този сезон е малко вероятна? Изчакване до януари и ново сериозно харчене?

Няма очевиден отговор, но става все по-ясно, че холивудската история на Рексъм се е сблъскала със стъкления таван на реалността.